На Богоявление – Денят, в който Иисус Христос получава водно кръщение във водите на река Йордан, носещите името Йордан, Йорданка и техните производни празнуват именни дни. Една от тях, която ще посреща гости и ще приема поздравления е урологът проф. Йорданка Узунова. Тя е заместник-председател на Борда на директорите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ".
Биографично
Проф. Йорданка Узунова е родена в Ловеч. Завършила е медицина в София през 1974 година. Специализирала е урология и андрология. Тя е уролог в Клиниката по урология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и един от авторитетните лекари, които я възстановиха през 2014 година. Заместник-председател е на Съвета на директорите на болницата.
Предопределението
Баща й Велико Йорданов записва първоначално медицина в Софийския университет, но впоследствие заминава в Германия, където учи физика.Бил с новаторски дух и увлечение по техниката. Върнал се в България и тук завършил физика. Своята любознателност към медицината предална сина си д-р Анатолий Йорданов, който е един от най-търсените ортопеди в Ловеч и бивш народен представител. Запалил и дъщеря си Йорданка да запише медицина. Майката на проф. Узунова – Иванка Йорданова била акушерка, научила децата си да се отнасят с любов към всяко живо същество независимо човек, животно или растение. „Горда съм, че успях да реализирам мечтата на баща ми и успях да се утвърдякато човек, който не само работи в сферата на медицината, но запалва ивнуците си по нея", казва тя.
Възстановяването
Проф. Йорданка Узунова е един от хората, които възстановиха Клиниката по урология преди десет години. Първоначално тя е създадена на 17 декември 1951 г., с ръководител проф. Антон Червенаков. Това е първото официално държавно научно звено, в което българските лекари получават знания и придобиват специалност по урология. През 1972 г. след извършено преструктуриране и създаванена Медицинска академия - София, клиниката е преместена в Александровска болница, а УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" остава безнаправление урология дълги години.
На 18 ноември 2014 г., след решение на Борда на директорите, еоснована сегашната Клиника по урология със специфична дейност поандрология. Така, на практика се възстановява дейността напредишната. Нейни нови основатели са трима лекари. Това са проф. Йорданка Узунова, доц. Валентин Владимиров и д-р Симеон Рангелов, които освен много труд, влагат в нея и лични средства. От края на 2016 г. към екипа се присъединява и акад. проф. Чавдар Славов – един от водещите уролози в страната. Сега в нея работят 24 човека – 7лекари, 10 медицински сестри, 6 санитари и секретар. Към клиниката работи и Център за лечение на рака на простатата. Независимо отогромната заетост и отговорности в болницата, проф. Йорданка Узуноване пропуска да се подготви за своя имен ден.
Празникът
Йордановден, както е популярен, е на почит в дома на проф. Йорданка Узунова, но не само защото е именничка, но и заради духовният мусмисъл и измерение. „Като християнка, се опитвам да спазвамтрадициите, свързани с него, а и с всеки друг църковен празник.Предавам ги и на своите деца и внуци. Богоявление, както се нарича поцърковному възпоменаването на кръщението на нашия Господ Иисус Христос. Затова и традицията е свързана и с освещаване на водата",разказва тя увлекателно. Самата проф. Узунова е от хората, коитопознават и народния обичай „мълчана вода". Не само го познава, но гои практикува. Обяснява, че го изпълнява за здраве в семейството иблагополучие на дома. И бърза да обясни, как точно става това. „Правив навечерието срещу празника, в нощта на 5-ти срещу 6-ти януари.Налива се вода и се оставя в купа на студено, на балкона. Около 00.00 ч. трябва да се погледне небето, когато то се отваря. Тогава си наричаш нещо, което много очакваш и желаеш да ти се случи. После, до сутринта, престоява покрива под чиста кърпа. Като се събудят близките, си измиват очите с нея, поръчва се входната врата, а каквото остане, се прибира. Тя се използва в други празнични дни, като се поръсва трапезата и дома", разказва сладкодумно именничката. Заявява, че носи вярата, Бога в себе си и това я изпълва с увереност и равновесие в живота. Традициите, които тя спазва неотклонно познават в детайли и близките и.
Фамилията
Двете й дъщери са избрали нейния път. Завършили са медицината.Едната от тях е доц. Весела Райкова – дерматолог и микробиолог. Другата е д-р Елица Узунова, която работи във фирма за изпитване на лекарства.
Съпругът й д-р Васко Узунов от Катедрата по биология на Медицинскияуниверсите в София. Преди няколко години той получи отличие отректора акад. Лъчезар Трайков и определен като „учител на учителите"за заслугите му да създава възможности много млади хора даспециализират. Той и съпругата му са вече 53 години заедно. „Нашата любов е студентска. Две години бяха закачките ни, после се оженихме. Минахме през трудности, но и през много щастие, защото имаш ли любим човек до себе си, който те подкрепя, можеш да постигнеш всичко", казва проф. Узунова с любов и почит към съпруга си. Търпимост, разбирателство и прошка и от двете страни. Това ерецептата й за стабилно семейство.
Двамата имат и четирима внуци, от които най-големият тази година ще завърши медицина и има намерение да стане уролог, точно като своя баба.
Трапеза
Подготовката за нея за Йордановден започва няколко дни по-рано .Именничката подготвя сама всичко за нея. Всичко е в големи количества, защото се събират най-близките, но те не са никак малковъв фамилията. Освен дъщерите със зетьовете и децата, на нея сядат двете свати. Около масата са дванадесет души, а както се шегува именничката, мъжете имат добър апетит, което е комплимент за кулинарните й умения. По традиция от своите баби тя приготвянеизменно сарми от кисело зеле, пълнени чушки, содена питка, вареножито, от по-ново време – яйчена салата, много плодове. „И тъй като мъжете от семейството не минават без месо, правя друсан кебап. Това е типична балканска рецепта, приготвя се с много лук и е любимо ястие у дома", пояснява проф. Узунова и допълва, че на празничната трапеза не минават без греяна ракия и хубаво червено вино. Впрочем, фамилията се събира в пълен състав и без поводи, но на празници – задължително всички са заедно. „Вече сме го установили като традиция. Надявам се,че внучките и внуците ще я продължат, защото така се усеща магията на семейството, предават се устоите, а корените остават живи въввремето", подчертава именничката.
Възгледите
За проф. Йорданка Узунова най-великото постижение на цивилизацията е създаването на приятелство. Всъщност, това не е нейна мисъл, а на проф. Андрей Пантев, който е близък приятел на семейството. Тя обаче я е възприела като своя.
„След професионалната ми ориентация то, приятелството, е наследваща позиция в живота ми", заявява тя. Тя поддържа контакти съссвоите приятелки от ученическите години. Цени всяко познанство вхората и се старае да открива доброто в човека, колкото някому това дазвучи нереално. „Така са ме възпитали първо у дома, а после в животанаучих, че трябва да сме задружни, толерантни един към друг, да се уважаваме", казва проф. Узунова. Самата тя винаги подхожда с доверие към другите. На това я е научила професията. „Лекарят трябва да помага, но и да бъде съпричастен към страданието на пациента, да го разбира" – тази максима тя се старае да внуши и на студентите си и по-младите колеги. Делниците й са натоварени, но както самата тя казва, намира време и за разпускане.
„Амичи Бохеми"
Какви са тези приятелки Бохеми, би се запитал някой. Това, всъщност, енеформален клуб от шест дами, запалени меломани. Една от тях е проф. Йорданка Узунова. Те се събират редовно, но не да клюкарстват или да обменят рецепти за манджи, а за да се уговорят къде ще пътуват в чужбина за оперен спектакъл. Обединили са се преди двадесет години покрай любовта към музиката и за задружни и до денс. В „Амичи Бохеми", освен проф. Узунова, са още проф. Сабина Захариева, доц. Бушка Захариева, проф. Ива Петкова, доц. Атанаска Еленкова, проф. Радка Тинчева. Към тях често пъти се присъединяват още проф. Виолета Димитрова и д-р Ренета Петкова. Ходили са къде ли не – в Метрополитен опера, във Виена, Арена Ди Верона, Залцбург, в операта в Берлин, дори в операта в Ню Йорк. Когато не е на опера или концерт, проф. Узунова чете. Не крие, че и досега любима й е любовната лирика. Физическото здраве не е достатъчно. Необходими са особени грижи за душата, защото тя не се вижда, но когато е наранена, боли по особен начин. Това е болка, несравнима с никоя физическа болка", казва тя. Арогантността, безпардонността и безочието са трите неща, които яразочароват от времето, в което живеем. И отново се връща към ценностите, залегнали в българските традиции и богатството, което дава и предава на поколенията семейството.
"Ars longa, vita brevis” Тоест, животът е кратък, изкуството - вечно. Та, нали медицината е и изкуство!", казва вместо край проф. Йорданка Узунова.
Източник: Силвия Николова - Clinica.bg
